Два отбора си подават баскетболна топка. Играчите в единия са облечени с бели фланелки, в другия са с черни. На зрителите е възложена задачата да преброят колко паса ще направи белият отбор, като оставят без внимание черните играчи. По средата на мача обаче човек в костюм на горила прекосява игрището, удря се по гърдите и изчезва. Горилата се вижда в продължение на 9 секунди, но почти никой от зрителите не я забелязва…
Експериментът на психолозите Даниъл Саймън и Кристофър Шабри цели да докаже, че интензивното фокусиране върху дадена задача може да направи хората слепи. В случая зрителите са били инструктирани да не обръщат внимание на единия отбор и затова не са видели горилата, въпреки че се е появила в центъра на събитието. Взирайки се прекалено дълго и съсредоточено само в един детайл от играта, „невидимата горила“ е попаднала в „защитна мъртва зона“. А ние, с други думи, сме склонни да оставаме със затворени очи за света извън непосредствения фокус на вниманието ни.
„Това е така, защото зрението е трудоемко от психо-физиологична и неврологична гледна точка“, обяснява канадският клиничен психолог Джордан Питърсън. Накратко: една много малка област в централната част на ретината се заема от фовеята – участък с висока разделителна способност, който отговаря за остротата на зрението. Всяка от малкото на брой нейни клетки разчита на работата на 10 000 клетки в зрителната кора на мозъка, за да извърши едва първия етап от сложния зрителен процес. След това всяка от тези 10 000 клетки се нуждае от други 10 000, за да стигне до втория етап на този процес. „Ако цялата ретина беше фовея, щяхме да имаме нужда от огромен череп, като на извънземните от нискобюджетните продукции, за да може да побере мозъка ни. Затова ние виждаме избирателно. През повечето време използваме периферното си зрение, което е с ниска разделителна способност. И пестим силите на фовеята за важните неща.“
Да, изключително странно е да не забележиш нечие присъствие, при това неестествено, но стига зрителите да не бяха получили съответните указания, те със сигурност щяха да зърнат горилата. И обратното: при нареждане да следят кога точно маймуната ще мине през игрището и колко пъти ще се потупа по гърдите, те нямаше да забележат, че играчът Х от белите удря У от черните, докато двамата треньори си бият шамари. Човек просто не е в състояние да следи всичко едновременно и с еднаква съсредоточеност – в противен случай щяха да са му нужни поне още два чифта очи. Затова ние избираме в какво да се фокусираме и какво да пропускаме; взирайки се в дърветата, иначе казано, често не виждаме цялата гора.
Ето и актуален пример: забегналият в ОАЕ Васил Божков, срещу когото са повдигнати 11 обвинения, публикува паметна записка, върху която са се подписали той и Кирил Домусчиев. На 10 юли 2019 г. двамата са се договорили какъв да е рекламният бюджет на „Националната лотария“ в „Нова телевизия“ – 20 млн. лв. годишно, което прави 240 млн. лв. с ДДС за 10 години напред. Съдържанието на хвърчащото листче, изписано с разкривен почерк, е следното:
„1. 20 000 000 лв. (без ДДС) договор за реклама. Десетгодишен с три години предизвестие за прекратяване.
- Ако НоваТВ загуби рекламодатели в хазарта ги компенсира с други подобни в размера на загубените договори в НоваТВ или в „Лудогорец“.
- Пълен съпорт в ДКХ с цел урегулиране бизнеса и спазване законите на РБ.
(К. Домусчиев – 10.07.19) (В. Божков – 10.07.19)“
Има и обяснения към публикуването на паметната записка от страна на Васил Божков, които гласят, че срещата е проведена три месеца след като е разрешена сделката за купуване на Нова тв от Домусчиев. Срещата е осъществена под натиска на Бойко Борисов и Владислав Горанов, пише още Черепа, с какъвто прякор се подвизава Божков през годините, а това означава, че „премиер и финансов министър принуждават един бизнесмен да дава рекламата за своя бизнес в телевизията на друг бизнесмен, за да му осигурят финансиране“ (по колегата Иван Бакалов).
Какво обаче са видели повечето хора, особено не чак толкова информираните като Бакалов?
Видели са тъкмо едно хвърчащо листче – нищо повече от предварителна договорка между двама бизнесмени. Макар че „горилата“ направо избожда очите, по ирония тя наистина остава невидима, тъй като мнозинството е фокусирано върху личните си проблеми. След карантината, която сериозно е разклатила живота му, то няма зрителен капацитет да я забележи, нито малкото все още свободни медии разполагат с ресурса да достигнат до всеки, за да му представят пълната картина на случилото се. Освен това едната страна – Домусчиев, собственик на „Нова телевизия“, не отрича да е полагала подписа си: „Винаги в бизнеса си съм спазвал законите и необходимата етика в отношенията“, с което оставя впечатлението, че всичко си е в реда на нещата.
Точно на такова впечатление разчита и едрата черна фигура, която се тупа по гърдите в средата на игрището. Нейното присъстващо отсъствие (по-точно отсъстващо присъствие) е видимо, да повторим, за няколко независими анализатори, но не и за широката публика, а това е от ключово значение за поддържането на „защитна мъртва зона“, където да вилнее на воля. Колкото и да е примитивна, тя инстинктивно схваща, че овладяването на медиите е първа точка в нейната програма, и конкретната случка го демонстрира нагледно:
Когато Домусчиев купи „Нова телевизия“, беше съвършено ясно, че покупката целеше да осигурява комфорт на властта. Така текущото управление се абонира за медийна картина на реалността, представена за самата реалност – успешна, цъфтяща, стабилна и прочие, т.е. без досежни точки с действителната, в която критичните гласове имат шанса да се промъкнат най-много в някой сайт. За властта, разбира се, беше напълно логично да се довери на „свой човек“, което обяснява защо се направи всичко възможно, за да пропадне сделката с чешкия медиен магнат Петр Келнер. А и нито тя, нито самият Домусчиев някога са криели топлите си отношения.
Нещо повече, откакто той председателства Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, често е заемал позиции не толкова в защита на бизнеса, колкото в полза на управлението. Даде, да речем, рамо на финансовия министър в спора му с осигурителни фондове за промяна в пенсионния модел, която компаниите изтълкуваха като опит за национализация на парите за пенсия. Самият финансов министър живее в апартамент на „кръстника“ си в луксозен комплекс, който е собственост на братята Домусчиеви. До Разград лично би път премиерът Борисов, за да пререже лентата на новия сектор „Козмин Моци“ на „Лудогорец арена“, при това съпроводен от цяла тумба министри. И така нататък, и така нататък, което за човек, разказвал, че е започнал с „една сергия пред РУМ-а на „Младост 2“ през 1989 г.“, но не помни кога е направил първия си милион, не е никак малко, нали?
Впрочем името на Кирил Домусчиев се спрягаше и като потенциален купувач на Би Ти Ви, чийто собственик – американската Central European Media Enterprises, също даде да се разбере, че иска да напусне българския медиен пазар. А това, в съчетание с липсата на какъвто и да е досегашен интерес у предприемача към медии, говореше достатъчно. Трескавият опит на шведската MTG да продаде „Нова телевизия“, т.е. да се махне оттук, пък помете и последното съмнение на какви претенции „отгоре“ е следвало да се угажда. Съвсем друго си е „нашият човек“, нищо че не разбира от медии, и в този ред на мисли преди покупката „Капитал“ удачно коментира: „Това е важен момент не само за българските медии, но и за политиката и бизнеса, защото ще засили изключително много пропагандната машина около вече близо десетгодишното управление на ГЕРБ. Какво точно ще се случи с телевизията отсега нататък, е трудно да се предвиди, но събитията до момента следват почти буквално сценария, по който Путин затегна хватката си около Русия.“
Разбира се, пропагандната машина никога не е спирала, просто присъствието на Домусчиев в медийния пейзаж направи още по-красноречива любовната прегръдка между власт и бизнес. А сега вече от паметната записка се вижда и как близкият до управлението бизнесмен поема ангажимент за „пълен съпорт“ от името на държавата срещу това друг бизнесмен да финансира притежаваната от него телевизия. Другият бизнесмен пък си плаща, за да не му пипа държавата бизнеса – порочен кръг, в чийто център без съмнение е властта с главно В. Та разковничето на грандиозната корупционна схема е именно тук, не в онези 240 млн. лв. с ДДС, с които Божков, както се вижда, не е успял да си осигури „съпорт“ за вечни времена…
Вторачен в ежедневните си проблеми, т.нар. обикновен човек остава сляп за фундаменталния – всемогъщата власт, която поставя или маха по собствено усмотрение играчите с бели и черни фланелки. Тези играчи са там, за да отвличат вниманието му от нея, та затова току ги сменя, да не вземат да омръзнат. Все подставени лица, с които не е лошо и да се внимава, понеже същите имат достъп до информация, включително интимни тайни, но като цяло са и достатъчно уязвими, за да ги смачка, когато й станат неудобни. Няма измъкване от хватката на властта, която действително се затяга все повече, а отгоре на всичко през 2021 г. предстоят избори, и то два, не го забравяйте!
Като стана дума за избори, догодина пак ще има разноцветни отбори, и пак горилата е напът да „вземе“ мача. Докато критиците на статуквото стоят заврени в миша дупка, а Гала дава съвети за уринотерапия, мъже сменят жените си и шефове под прикритие лепят фалшиви бради, за нея това няма да е проблем. Не само топката – хлябът и ножът са в нейните ръце, като за по-голямо удобство и публиката е възприела този факт за нещо напълно нормално. Ако не беше така, срутената бариера между власт, бизнес и медии отдавна да е възмутила зрителите, които, дори и да са в плен на зрителната си ограниченост, все пак имат обоняние и щяха да са усетили неистовата смрад от развалата. Ако не беше така, и нелепият експеримент с тях най-вероятно щеше да бъде прекратен още след първия маймунски мандат, приключил с опоскан фискален резерв и „изчезването” на 1,5 млрд лв. от здравната каса, с десетки хиляди съсипани фирми и едва дишащ бизнес заради упражнявания рекет. Но с всичко се свиква, уви, и по тази причина властта съвсем логично прозря, че няма нужда да действа перфидно – до степен, както викал един руски самодържец на сина си: „Само ние с теб, сине мой, не крадем в тая държава, защото всичко е наше!“
Така е, на всичко е сложена голяма и космата лапа. Тук-там още мърда нещо, но и то предстои да бъде задушено, стига да не се откаже самичко заради непосилното усещане за безсмислие. И пак добре, че природата ни е пощадила: за да възприемем целия ужас на ситуацията, в която живеем, досега трябваше да сме развили наистина гигантски черепи. Освен грозно обаче, това надали щеше да бъде и особено ефективно – вижте Черепа, дето минаваше за толкова прозорлив и умен, а накрая маймунарникът набързо му видя сметката. При това не единствено неговата, а на онова, което се представя за държава само в пропагандните медии, но отдавна не е и едва ли някога ще съумее да бъде.
