Името му е Джордън Питърсън и само преди няколко години „Ню Йорк Таймс“ го обяви за най-влиятелния западен публичен интелектуалец в настоящия момент. Доскоро малцина знаеха за него, но един вътрешно-политически спор в Канада го извади от ограничената академична популярност. Подкастите му срещу политическата коректност стават не просто хит, но постепенно го превръщат в един от най-търсените автори и коментатори. Професорът по клинична психология всъщност набира популярност още през 2013 година, когато започва да записва и публикува онлайн много от лекциите си. Четири години по-късно записва поредица от лекции с общо заглавие – „Психологическата значимост на библейските истории“, някои от които са гледани над 4.5 милиона пъти. В края на 2016 година стартира собствен подкаст, който в момента има над 2.2 милиона последователи. През 2018-та, Питърсън публикува „12 правила за живота – антидот на хаоса“, превърнала се вече в многомилионен бестселър. Турнето му с книгата привлича хиляди и продължава вече почти година, само преди седмици той я представи в центъра на Будапеща на открита сцена. Записите на публичните дебати със Славой Жижек и Сам Харис са сред най-търсените в своите рубрики. Професорът е сред най-горещите гости на най-различни предавания, печатни и електронни издания и подкасти. Най-общо казано, оценката на „Ню Йорк Таймс“ съвсем не е преувеличена.
Ако пък през последните няколко години сте си задавали големите въпроси на живота, почти няма как да не сте чули под някаква форма за най-популярния курс в историята на Йейлския университет. Преди няколко години, младият психолог, Лори Сантос, малко на шега предлага нов курс – „Психология и добрият живот“, с който си поставя за цел да проблематизира някои митове за щастието и едновременно с това да помогне на своите студенти. В едно свое интервю тя признава, че първоначалното й очакване е било за ограничен интерес от не повече от 4-5 студенти. Случва се точно обратното. Скоростта на популярност е невероятна, един от четирима студенти в учебното заведение се записва и курсът в крайна сметка се превръща в най-популярния в цялата му 317-годишна история. Професор Сантос постепенно се превръща в знаменитост, става медийна звезда и впоследствие прави достъпна версия на лекциите и ги качва в социалните медии, гледани са от стотици хиляди хора. В момента курсът е достъпен на платформата Coursera и може да бъде видян от всеки. Наскоро тя лансира свой собствен подкаст, където темата ще бъде не просто продължена, но и доразвита с множество по-практически аспекти и техники. Малцина ще се учудят, ако тя в рамките на идните няколко години се превърне във влиятелен публичен интелектуалец, който има неопосредствана комуникация и връзка с милиони хора по целия свят.
През последните години броят на все по-известните коментатори, колумнисти и подкастъри непрекъснато нараства. Например, славата на Найл Фъргюсън отдавна излезе извън академичния свят и той от няколко години е сред най-популярните фигури на десния идеен мейнстрийм. Не е и случайно, че той на практика престана да преподава, за да може да поеме пълноценно ролята си на коментарна звезда. Неговите атаки срещу политическата коректност и случващото се в американските университети постепенно го превръщат в интелектуална икона на консервативната десница. Нещо подобно се случва и отляво. Например, Пол Кругман също отдавна напусна сферата на академичното и се превърна в един от най-четените в света колумнисти благодарение на работата му за „Ню Йорк Таймс“. В неговия случай обаче опитите за неакадемично писане датират десетилетия и още през 90-те години на миналия век той публикува книги за по-широка аудитория. Сега неговите колонки са сред най-четените на сайта на популярния американски ежедневник. Тенденцията на ускорена популярност през последните години завладя и постоянно нарастващата сфера на подкастите. Философ и невролог по образование, Сам Харис прави кариера с критиката си на религията и именно тя му носи първоначално популярност. Той прави няколко публични дебати по тези теми и бързо набира почитатели като разширява аудиторията си. Днес абонираните за неговия „Ютюб“ канал са над 353 000 и продължават да нарастват.
Най-популярното обяснение за това явление е необратимото настъпление на социалните медии и платформи. Читателите са в плен на гигантска по своите мащаби миграция от печатното към дигиталното, от вестниците и списанията към сайтовете и подкастите. В рамките на няколко години технологиите наистина подкопаха добре установените медийни платформи и навици, позволиха генериране на наглед безкрайно много нови медии, които доведоха до фрагментация и умножаване на източниците на информация и мнения. Някои глобални издания като „Ню Йорк Таймс“ и „Файненшъл Таймс“ успяха да „вземат завоя“ и са на път да гарантират своето оцеляване. Други, като „Вашингтон Пост“, бяха придобити от милиардери, които ще ги поддържат като флагмани и за репутация. Но си отиват много национални и местни вестници, които просто не могат да издържат и намерят нов бизнес модел. Британският „Гардиън“ успява да съществува благодарение на модела на солидарна подкрепа и финансиране, но той едва ли може да бъде универсализиран. Не е никаква изненада, че в новата дигитална среда на улеснен достъп и нисък праг на участие мнозина успяват самостоятелно да трупат авторитет, последователи и пари. Затова и хората с мнение могат да вървят по пътеки, които ги правят далеч по-независими от самите медии, позволява им директно да потърсят и създадат своята аудитория.
Макар че много от тези нови пишещи звезди са свързани с конкретни издания, всъщност повечето от тях са самостоятелни автори и авторитети. Те имат избор, могат да бъдат качвани на дадена онлайн платформа, но могат и спокойно да плават независимо из безкрайните дебри на онлайн пространството. Почитателите бързо ги откриват и следват. Да, автори като Найл Фъргюсън усилват влиянието си чрез публикуване на своите текстове в лондонския „Таймс“, но при желание могат и да станат напълно самостоятелни медийни платформи. На практика, те създават собствената си институция, те са институцията и тя не прилича на добре познатите ни образи от последните няколко десетилетия. Немалка част от тяхната популярност се дължи на загубата на авторитет на самите медийни институции, на натрупани съмнения през годините и готовност за трансфер на доверие от структура към индивиди, от многолика институция към институция в единствено число. Сякаш аудиторията е толкова по-склонна да се заслуша, колкото по-самотен и оформен е гласът и текстът срещу нея. Изглежда доброволната уязвимост на автора е гаранция за неговата честност, дори откровеност, условие за доверие в новата дигитална джунгла.
Има обаче и по-дълбоки основания за нарастващата популярност на дигиталните звезди. И те са свързани с най-различни промени в живота ни, но най-вече разклащането и загубата на много междинни, опосредстващи структури, с които беше свикнал западния човек. Съвременният свят все повече проблематизира семейството и общностите около него, разхлабва връзката с националната държава, променя и атомизира хората в тяхното икономическо битие чрез отмиране на профсъюзи и други колективни структури, подкопава дългосрочната заетост и трудова предвидимост, избутва политическите партии и други устойчиви граждански структури, които даваха опора на публичния ни живот. Извън тези промени са познатите ни достатъчно добре и вече неотменими несигурности на нашето време, свързани с глобалната икономика, сигурност, тероризъм, имиграция и т.н. Отмирането на тези институции в социален смисъл оставя хората сами, защото те не просто изпълват и структурират ежедневието, но и генерират картини и обяснения на света, предлагат стабилност и перспектива. Комбинацията между недоверие и отмиране на подобни носещи социални структури ражда вълната от притеснение, тревожност и страх, която психолозите документират. Човек се оказва в всеобхватен хаос, с малко опори, с малко доверие, в търсене на обяснение и път. Новите дигитални звезди са именно тези преводачи на сложния живот, които осмислят, предлагат и трасират нашите пътеки през него. И това че можем да видим лицата им, да чуем гласовете им, да усетим техните думи единствено ни кара още повече да им се доверим.
