Поискахме от народа прошка и той ни я даде – това в общи линии е основното, което ни каза ГЕРБ след европейските избори. Малко е преувеличено 30 процента гласували за партията от 30 процента избирателна активност да се нарекат прошка, но метафорите са такова нещо, преувеличено. И механично също така. Особено по Заговезни, когато искането и даването на прошка се разменят като рапорт.
И този път искането за прошка беше уважено. Още повече, че идваше от старейшината на герберския род. Ситуативният инстинкт на Бойко Борисов, основен метод за управлението на държавата ни през последните десет години, и този път не му измени. Той нахока в приемливи граници съгрешилите, наказа ги – къде истински, къде театрално – маркира се като жертва на чужди лакомии за имоти и родът го ожали. А родът на управляващия старейшина е много голям – в него са всички чиновници в чиновническата ни държава, техните семейства, сватове и даже комшии. Този род наистина даде прошката си като гласува за бюлетината на ГЕРБ. И настъпи там мир и любов, както и опиянение от победата.
Победа няма. Никой не победи на тези избори. Това, което се случи е, че твърдите ядра на партията и най-верните им симпатизанти се преброиха. И те представляват 30 процента от всички, които имат правото да гласуват. На този фон може да се каже, че на 26 май се случи партийно преброяване, но не и избори. Още по-малко пък европейски. Гласувалите дадоха вота си за своята партия, а не мнението си за процесите и бъднините на Европа. Не че е лошо – изясни се картинката в страната и тя не е нито такава, каквато Корнелия Нинова се надяваше да е, нито такава, каквато в един моменти я изографисаха социолозите от „Галъп“.
Ако въобще имаше победа, тя е на негласувалите. Те са мнозинството. А мнозинството очаква нещо много повече от това да му бъде поискана прошка. Прошката е понятие от религиозно и етично естество. Мнозинството очаква нещо доста по-различно – правосъдие. Наказание, справедливост, възмездяване и други понятия от наказателно-процесуално естество. Така че нека ГЕРБ не се заблуждава. Дали ще си искате и давате прошка във вашето семейство си е ваша работа. Но всички останали чакат реални резултати от чувството за разкаяние, чакат прилагане на закона при действия, за които се налага да се иска прошка.
