От няколко месеца световната политическа екзотика има нов герой, избраният през юни тази година президент на Филипините, Родриго Дутерте. Буквално в рамките на седмици той стана неотменима част от международните новини със своя остър, дори арогантен и обиден език (най-вече към настоящия президент Барак Обама) и с откритата подкрепа за извън-съдебното преследване на търговци и потребители на наркотици и толериране на тяхното преследване и дори убийство от недържавни структури. Бомбастичните изказвания за справяне с престъпността в рамките на няколко месеца също често предизвикват любопитство, както и неговите намерения за промяна в конституционната система на страната. Ускореният икономически растеж през последните години превърна Филипините във водещ кандидат за нова инвестиционна дестинация след пренасочването на много капитали от вече поскъпналите икономики в източна Азия. Заедно с Виетнам и Индонезия, страната все по-често се възприема като нов двигател на растеж. Но дори събрани заедно, всички тези причини не са водещи за настоятелния интерес на анализатори и коментатори към случващото се в Манила.
През последните десетилетия Филипините са един от най-верните съюзници на САЩ в Азия и сегашния икономически бум до голяма степен се дължи на гаранциите за сигурността на страната, закрепени с американското физическо присъствие. Това в нито един момент не изключваше интензивни икономически отношения със силния Китай, но и тук, както на много места в тази част на света, местните елити отделяха политическите от икономическите ангажименти. Накратко и обобщено казано, по въпросите на сигурността и политиката със САЩ, по въпросите на икономиката с Китай. Именно този баланс е под заплаха с поведението на Дутерте. В по-широк план, американският ангажимент към много-островната държава е свързан и с осигуряване на свободата на движение на морските коридори в юго-източна и южна Азия, по които преминава огромна част от световната търговия. Нещо, което сега се проблематизира с китайските претенции за различните острови и скални образования в местните морета. По тези причини последствията от евентуални размествания във външната политика на Филипините отиват много отвъд конкретния казус и превръщат страната в лакмусов тест за бъдещето и стабилността на целия регион.
Конкретните поводи за недоволството на Дутерте срещу Европа и САЩ са множеството критики за остри нарушения на човешките права и принципа на правовата държава, които той получава през последните месеци. В хаотичната анти-наркотична битка само за последните пет месеца са убити над 3600 души от полицията и други, неясни формирования. В отговор на западните критики новият президент дори заяви, че е готов да се откаже от различните програми за помощ, които ЕС и САЩ имат в страната и които годишно надвишават 300 милиона долара. Реагира остро и на американските заплаха за блокиране на оръжейни сделки като реакция срещу нарушенията на човешки права. Нещо повече, той обяви „завой“ към Китай и Русия и набързо успя да проведе срещи с двамата президенти. В Пекин даде множество знаци за промяна на курса и получи различни договори за финансова подкрепа и инвестиции, а след срещата с Путин обяви, че са станали „бързи приятели“. Заявката за ново приятелство бе подкрепена и с договорки за закупуването на различни видове пушки с оферта тип „две за цената на една“.
Извън съмнение е, че предизборната реторика на новоизбрания американски президент, Доналд Тръмп, има съществено влияние върху всички тези събития и потенциални размествания. Неговите коментари за условността на защитните гаранции спрямо съюзници като южна Корея и Япония няма как да са останали незабелязани в останалите азиатски столици. Отказът от Транс-тихоокеанското партньорство (ТТП) пък е отчетлив знак за отслабване на цялостния ангажимент към тази част на света и създава уникални възможности Китай да вземе политическата инициатива за първи път от доста време. Дутерте със сигурност ще търси и повече икономически ползи от засилена търговия и инвестиции с мощния съсед на северо-изток, за да гарантира продължаване на икономическия подем в страната. Официален Пекин вече активно промотира и алтернативна регионална структура за свободна търговия, която цели да измести подкрепяното от САЩ и неговите съюзници ТТП. Сякаш постепенно се нареждат елементите на по-цялостна промяна, която да отдалечи Филипините от своя стар съюзник и по този начин да стимулира и други в региона да възприемат подобна стратегия на завой към държави като Русия и Китай.
Независимо от всичко това обаче подобни изводи са прибързани. Към настоящия момент маневрите на Дутерте все още могат да бъдат възприемани като тактически ходове с цел получаване на различни отстъпки и най-вече повече политическо пространство, в което да действа. Неговата „мачо политика“ се нуждае от подобно поле на отсъствие на силен външен интерес към вътрешните му дела. Напълно възможно е и той просто да се опитва да вземе максимума от заинтересован Китай, който е склонен на щедрост в изкушението си да направи усилие да „отмъкне“ важен американски съюзник в региона. Тръмп вече проведе телефонен разговор с Дутерте и двамата със сигурност ще се видят скоро след встъпването в длъжност. Отвъд реториката, администрацията в Манила на практика не е предприела никакви мерки за ограничаване или прекратяване на актуалните програми, мерки и планиране операции с американските съюзници. Освен това, подобно поведение спрямо САЩ е наблюдавано доста пъти в тази част на света и преди и не е задължителен индикатор за системна промяна.
Все пак, поведението на Дутерте има потенциала да превърне неговата страна в поведенчески модел за останалите в региона и по този начин да дестабилизира десетилетия на стабилност, които всъщност осигуриха условията за азиатското икономическо чудо. Вече са видими и първите превантивни мерки на различни държави в региона. Например, само преди седмици южна Корея и Япония подписаха договор за военно сътрудничество, който задълбочава обмена на информация, най-вече по отношение на ядрената програма на северна Корея, но с важното пояснение, че този поток няма да минава през САЩ, а ще се осъществява директно между двете страни. Сингапур се активизира в търсенето на нови гаранции за своята сигурност, включително чрез разполагането на нови западни сили в града-държава. Южнокорейците все по-трескаво обсъждат нарастващата необходимост от ускорено създаване на въздушния щит срещу агресивния и все по-опасен северен съсед. Индонезия пък вече прави опити да се позиционира като бъдещия „неотменим“ съюзник в региона. Политиката на Дутерте ще бъде най-точния индикатор за дълбочината и характера на бъдещите размествания във все по-важния азиатски изток.
