19 февруари
Дянков спешно се завърна от САЩ: „Ще продължавам да помагам с каквото мога и в бъдеще“.
Сакън, недей! Каквото можа – направи! Остави сега другите да го поправят!
Бойко каза, че му резнал тиквата, щото не искал да даде пари за земеделските субсидии. Сефте се репчи Дянков, че няма да даде, пък после даде… Други са причините. Едната я изложихме оня ден в „Редута“. Възползвал се от това, че Борисов знае на английски само „конграчулейшан“, и го направил за смях пред Оли Рен и Барозу. Другата хипотеза е свързана с това, че по-миналия уикенд Дянков е сниман да обядва на Пампорово с Трайчо и Цветелина Бориславова. Трайчо, както знаете, е персона нон грата в герберските среди.
Бойко се вбесил, дето тия двама се навъртат около Цветелина. Щото тя може и да не е жената на Борисов, но му е банкерката. И той много се дразнел, когато разни тарикати се навъртат около парите му… Щото не става дума за малко пари…
Толкова сме писали през години за Дянков, че го чувстваме едва ли не като роднина и ни стана малко тъжно… Да не ви звучи много самомнително, но Дянков ще остане в историята и чрез нашето творчество. Щото, нали, всеки може да прави история, но не всеки може да я описва. И в крайна сметка, който описва историята, той я прави.
Каза ни агент, че като научили за уволнението на боса, в министерството дали банкет. Пък друг ми се кълнеше, че викали и поп да прекади и да поръси със светена вода, та да избягат злите духове… Разбирам ги хората, доста страдаха… То не беха къщички за котката, то не беше кабинет за госпожата (по подобие на Мишел Обама, която си имала кабинет в Белия дом)… После се появи Иринка и къщичката на котката трябваше да се преправя за кученце… Изобщо в министерството преобладава мнението, че Дянков е един от онези министри, които обикновено наричаме глупави.
Най-злостни бяха слуховете за любовната му афера с Ирина Велкова. Които, между нас казано, не са слухове… Когато коцкар залитне, не е страшно, но когато некой льольо се влюби…
Разказвали сме ви как по време на заседание Иринка, с кутрето на ръце, отишла при Дянков и рекла: „Мони, цункай Джиджи!“. И Мони го цункал…
Между другото, оня ден сайтът на Пеевски „Всеки ден“ демонстрира грозен творчески иредентизъм. Преписали ни, ама нали са прости, преписали и художествената измислица. Щото, ние, като всеки уважаващ себе си разказвач, лекичко поукрасяваме нещата, за да станат по-пивки, дето се вика. И бяхме написали, че помиярчето се казва Джиджи Велков-Дянков. И те го преписали. А псето първо е женско, второ, не се казва Джиджи, а Дейзи и трето, фамилията е изцяло художествена измислица.
Защо не го преписахте лани, бе, когато го съобщихме за пръв път! Щото сте ибрикчии, затова!
Та така с Дянков, той вече е в историята. Сега историята е отворила алчната си паст да глътне и Бойко. Но и той, както и всички български политици, не ще в историята, иска в политиката… От една агенция му пуснали SMS: „Ще подадете ли оставка?“ Той отговорил лаконично: „Не!“. И чисто по пожарникарски намалява цената на тока, отнема лицензи… С една дума, си припомня пожарникарските тактики. Но според нас е малко късно, всеки момент ще го засмука обратната тяга.
20 февруари
Борисов си бае за кураж: „Знаете ли защо е всичко това? Хората протестират, защото аз ги чувам. Приемам ги и решавам проблеми. Затова има и протести…“.
Лани, в интервю пред Сашо Диков, каза: „При стачка си подавам оставката. Аз толкова мога. Щом не ни харесвате – викате си Станишев, Доган и си ви дооправят“. Пък пред Малария Велева добави: „Изкарвам ГЕРБ от НС и отиваме на избори. Кой колкото вземе…“.
И моментът настъпи. Рейтингът се срива, а както е казано в най-мъдрата книга, „туй, което е горе, ще стане долу, а туй, което е долу, няма да се върне горе…“. Вторият мандат аха да завие зад ъгъла… И премиерът подаде оставката на кабинета.
В първия момент погледнахме малко епидермално. И ни се стори, че Бойко се е натаковал от страх. Че от паника отряза главата на Дянков и подаде оставка. Но като размислихме, стигнахме до други изводи. Особено след като говори в НС за капките кръв по асфалта… В тези капки кръв е френулумът на цялата работа, ако мога така да се изразя, но май не бива… Хората може и сами да излязоха на протести срещу скъпия ток, но протестът умело беше насочен на грешен адрес. По-нататък ще ви обясня защо. И второ, появиха се едни лумпени, които всъщност предизвикаха кръвта. В първите дни ги нямаше, изчезнаха и след оставката. Не казваме, че точно така е станало, но като се знае колко му са задължени босовете на ЦСКА и „Левски“, не е голям проблем да изкарат малко футболни екстремисти на улицата да си направят кефа. Останахме с впечатление, че и сред народната милиция имаше инструктирани…
И „Бойко падна за дузпа“, дето рече Иво Инджев.
Бившият здравен министър Константинов вика: „Оставката на правителството е добре премислен ход и няма нищо общо с протестите…“. Вероятно Бойко се е хвалил пред министрите си как ще ни преметне и ще измъкне втори мандат.
Константинов каза и други интересни работи, но за тях следващия път…
21 февруари
„Труд“ пише: „Само четирима души са знаели още във вторник вечерта, че премиерът Бойко Борисов ще подаде оставката на правителството в сряда. Просветените – шефката на кабинета Румяна Бъчварова, Цветанов, Искра Фидосова и Красимир Велчев“.
Колеги, казва се посветени, а не просветени. ….
Роската си признава, че бил изненадан от решението на Борисов. Отговорната позиция, вика, беше ГЕРБ да довърши мандата си…
Лесно му е на него в качеството на директор на водопад… Представяте ли си за какво има Борисов президента ни, та го е оставил да се информира от медиите…
С кратко и развълнувано слово премиерът съобщи на депутатите, че връща властта на сюзерена (той каза на народа, думата „сюзерен“ не му е по възможностите). Неговите депутати, които разбраха, че и тях връща обратно сред народа, останаха като попарени…
На излизане премиерът минал край Бисеров, щото Бисеров, като важен депесар, седи на първия ред… Бойко понечил да му подаде ръка, обаче Бисеров дръпнал своята и казал нещо, което вбесило премиера, съобщава „Труд“. Колегите не успели да научат какво казал, но твърдят, че Бойко се повърнал и изсъскал: „Ще ви го върна!“.
И ние разпитвахме, но не можахме да разберем какво е казал Бисеров. Вероятно му е казал нещо стандартно за ситуацията. Спомням си например във „Фабиан“ се разказваше как героят среща в трамвая старши лейтенант от запаса Кнор, който навремето обучавал ротата на Фабиан и тормозел младежите така, „сякаш дяволът и смъртта му даваха процент“… Та този Кнор понечил да се здрависа с Фабиан, но Фабиан му рекъл: „Дръпнете веднага ръката си! Инак ще плюя отгоре ѝ…“.
Та предполагам, че нещо такова е рекъл и Бисеров…
После Бойко направил прощално заседание на МС. И разказал на министрите си за всички успехи на кабинета. Щото не всички министри си дават сметка за всички големи успехи, за някои дори и не подозират. И Дянков бил там. Понеже НС не можа да му приеме оставката, та той се възползвал да я оттегли. И рекъл, че ще участва и във втория кабинет на ГЕРБ. Бойко казал „Добре…“, ама по оня начин, който подсказва, че Мончо няма място не само в следващия кабинет, ами няма да си намери място в държавата…
Оттук нататък е трудно да се каже какво предстои. Във фейсбук някой написа вчера: „Предстои съставяне на служебен кабинет, т. е. кабинет, съставен изцяло от службите….“. И това хич не е шега.
Обаче никой не щял да стане служебен премиер. И с основание. На обран бостан… И сега ще настане една анархия в управлението. А ако не ще сама да настане, ще ѝ се помогне… Боко ще седи отстрани и ще вика: „Видяхте ли какво стана, като се махнах…“. И току пак си го избере простият народ. И ако го избере, ще напиша с най-големите букви, които имам: Българите са най-простият народ на земята!
Ама верно сме прости, да ви кажа! „Ние сме един много малък и много прост народ.“ Слава богу, че не сме голям…
22 февруари
Лани един читател ни писа: „В Хатива, Испания, има галерия, в която портретът на крал Филип V е окачен обратно. Защото в династичните войни плячкосал града“.
Ако някога решим и ние да направим една такава галерия, човекът, който оплячкоса цяла България, трябва да виси на централно място. Поне това, защото до Централния едва ли ще се стигне…
Но още е рано да му пеем дългото Отче наш… Гледахте ли какъв флашмоб му организираха свинарите? И го наричат кръстник. Ама не разбрах на свинарите ли, на прасетата ли… Отидох само от любопитство да ги видя. И като дойде премиерът и каза: „Който ме обича и уважава, да си отива вкъщи…“ – аз се разотидох и чак после се усетих какво съм направил…
Сайтът „Афера“ пише, че в нощта преди оставката имало разходка до щатското посолство с цел консултация.
И какво да им каже Н. Пр. Марси Рийс? Ние на нейно място щяхме да им кажем само една дума: Blivit!
Казвал съм ви какво означава тази дума от градския жаргон на Голямата ябълка, но ще повторя. В Urban dictionary срещу думата blivid пише: Ten pounds of shit in a five pound bag. (Десет паунда лайна в торба за пет паунда. Ако искате да си го сметнете в наши мерки, един паунд е равен на 0.454 кг.) Това е blivid, а blivit е малко по-различно: 10 pounds of shit in a 5 pound bag, throw it at the wall and it goes blivit… Хвърляш blivid на метеното и става blivit.
Както и да е. Въпросът е: А сега накъде?!
Има два варианта. Първият, който е по-вероятен, е да ни пуснат след заека на барон Мюнхаузен. Тоя заек имал четири крака на корема и още четири на гърба си. Когато му се уморят долните крака, той се обръща по гръб и почва да бяга с гърбовите си крака. В туй време коремните си почиват. 23 г. го гоним тоя заек, но както казва баронът, „иди гони такъв заек“!
Другото е да скъсаме досегашния обществен договор и да наложим нов. Чета разни анализаторчета, които разправят колко сложно било да се смени системата. На простите всичко им е сложно. Но по-вероятно е да са користни, а не прости… Лично ние под смяна на системата разбираме главно коренни промени в съда и прокуратурата. Тях като вкараме в пътя, другото само ще се оправи. Бойко специално как си правел сметката: „Ако имам, викал, 80-90 депутати, да видим как някакво правителство ще ме вкара в затвора…“.
Ако се надяваме да намерим морални управници, то тая е наивна работа… Основата на морала е страхът, страхът на едни поколения се превръща в морал за следващите. При демокрацията това е страхът от закона и безпристрастното му прилагане. Това е най-важното, а не сега да правим кръгли говорилни, да пишем конституции, да променяме закони… Всичко, което ни е необходимо, го имаме. Освен хората… И тук е тънкото място на нашето виждане – как ще разгоним корумпираната магистратска върхушка и откъде ще намерим нови хора, които имат респект към закона и умеят да накарат и другите да го имат… Дано да има сред младите съдии и прокурори някой и друг идеалист… Дано! Забележете, казвам идеалист, а не некорумпиран. Боко е толкова богат вече, че може да купи всеки. Може да купи и цялата държава. Аз даже си мисля, че той затова я източи, за да я купи евтино…
И за по-ефектен финал на края ще напомним как свършваше книгата на Хенри Кисинджър „Дипломацията“: „Пътнико, път няма. Пътищата се правят с ходене“.
Дано пак не ни домързи…
Съдържанието е част от книга 7 „Из делниците на един луд“. Ако още не сте я поръчали, не чакайте. Изпратете имейл на dr.tonyfilipov@abv.bg със следната информация: 1.Име и фамилия; 2.Телефон за връзка; 3.Офис на Еконт, който ви е най-удобен. Цената на книгата е 20лв.+цената на доставката.
