(Откъс от новата седма книга „Из делниците на един луд“, която вече е под печат)
Колегата Волтер казваше: Търсещият щастие е като пияния, който не може да налучка пътя към дома си, но знае, че има дом. Та и щастие има, въпросът е да го налучкаш. Колегата Русо си представял щастието много просто – да живееш в овощна градина с обичлива жена и да имаш крава. Просто, просто, но не успял да го постигне. Овощна градина имал, но жената не била обичлива, освен това довела й майка си, а кравата така и не се е появила. Кравата, дето не дошла, не е голям проблем, но тъщата преебала идилията. Затова ние смятаме, че първата предпоставка за щастието е да имаш добра, разбрана, обичлива тъща в някой далечен град, па ако може и в друга държава, с която имаме визов режим и задължително се изисква поканително писмо…
Но колкото и да е неясно щастието, науката продължава да го търси. Проф. Тод Кашдан създал уравнение на щастието, което изглежда по следния начин: (Mx16) + (Cx1) + (Lx2) + (Tx5) + (Nx2) + (Bx33). На пръв поглед е малко сложно, но всъщност не е.
М – Живей за мига
С – Бъди любознателен
L – Прави нещата, които обичаш
T – Мисли за другите около себе си
N – Подхранвай любовната си връзка
B – Грижи се за тялото си
M е ясно, най-простичко казано означава за утре да мислим други ден, което много българи и без това правят. Да си любознателен означава да знаеш всичко, което става не само в съседния апартамент, но и в цялата кооперация. Което не значи да седиш по цял ден пред шпионката, а просто от време на време да хвърляш по едно око. L е също ясно, глей си кефа. T на пръв поглед е малко смущаващо, но обърнете внимание, че не се казва да мислите за другите непременно хубави работи. Понякога щастието е в това Вуте да е зле… N, любовната връзка, както си я свикнеш. Може да иска много, пък може да мине и с много малко. По-голям проблем за постигането на така формулираното щастие представлява B – грижа за тялото. Тя, както виждате, има най-голяма тежест във формулата. Така де, болен и щастлив рядко има. Под грижа за тялото обаче не се разбира по цял ден да се изтезавате с диети и гимнастики. Изисква се просто да се храните по три пъти на ден. Което съвсем не е просто…
Струва ни се, че както и да завършат протестите, скоро няма да сме в състояние да си позволим по три яденета на ден. При това положение ние ще ви препоръчаме една по-лесна формула за постигане на щастието, за която сме писали още през 2003 година: P+(5E)+(3H). Където P е лични качества; E – пари; H – чувство за хумор.
Както виждате при тази формула, макар и трудно, но може да се постигане щастието със средни способности и минимални средства. Достатъчно е да имате много чувство за хумор.
Разбира се, ако имате парета, става далеч по-лесно. Казват, че с парета не можело да се купи щастие, но пък можеш да си подсигуриш по-приятна форма на нещастие. Излишно е да се убеждаваме, че се страда по различен начин в тролея и в мерцедеса…
Е, нищо не е окончателно, разбира се. Ще продължим да мислим и за други методики за постигане на щастие. Важно е да се има предвид, че щастието има някои национални особености. За това всеки народ трябва да си намери подходяща за него формула. До скоро смятах, че за българите е постижимо следното щастливо уравнение: З+П. Просто и ясно – добро здраве и лоша памет. Паметта си я имаме, дългият преход е доказателство за късата ни памет. И ако не бяха прецакали здравната реформа… В момента надеждите ми са концентрирани върху една индийска рецепта, на някой си Дж. Кришнамурти: Щастието е да не искаш нищо, да не бъдеш нещо, да не отиваш никъде. Постижимо изглежда, не ли?
