Костадин Костадинов и ‘Възраждане’ не са поредният ажиотаж, скеч и моментна идиотия в българския политически цирк. Който смята това подхожда наивно, лековерно и издавайки дъблоко неразбиране за зависимостите и логиката, които движат политическия живот. Костадинов и ‘Възраждане’ са реална заплаха за това, което сме успели да консолидираме и подредим като някакво подобие на европейска демокрация за 30 години демократична еволюция.
Когато преди години се отнесохме лековерно към изстъпленията на Волен Сидеров и позволихме години наред да издевателства на обществена сцена, допуснахме да се банализира, т.е. да се превърне в част от обичайното ни ежедневие крайното говорене в политиката и обществото. Екстремизмът като отношение към общия ни живот. Крайността да се пръврне в норма на обществото и политическото общуване. Днес много актуални герои на това, което имаме като политически живот, са решили, че могат да прилагат подобна стратегия към Костадинов и ‘Възраждане’. Костадинов ще мине по пътя на Сидеров…наивност и непознаване на механизмите, които движат политическото и обществото е това. Резултатът ще бъде банализиране на неофашизма в предрешния му проруски/пропутински вариант. И тоталното озверяване на българското общество…
Костадинов и ‘Възраждане’ не могат да бъдат разглеждани като поредния кьорфишек на българската политическа сцена, защото тези герои открито и директно поставят под въпрос демокрацията, съществуването ни като общество, основано на свободата на личността и върховенството на правото. Те открито пропагандират тоталитарно управление и заявяват, че ще провеждат политически репресии, като ще изпращат в концетрационни лагери и уранови мини несъгласните с тяхната полтика. Това е формална заявка за институционализирана политическа репресия от нацистки/болшевишки тип, отправена неведнъж. Включително след конституирането им като парламентарна формация…
Тези герои на злото извършват маса нарушения на законодателството, на Наказателния кодекс, на Конституцията чрез политическата си дейност. Посягат на общественото здраве. Поставят в риск живота и здравето на много хора. От това нищо не следва. Компететните органи на публичната власт се правят, че Костадинов и ‘Възражадне’ не съществуват. Или са някаква нелепа шега. Прокуратурата я няма, защото тук очевидно Пеевски интереси в момента няма. Или са в обратната посока. В Народното събрание са оставени да говорят свободо каквото си искат, все едно всеки кретен, избран в Народното събрание може да говори каквото си реши от трибуната. Все едно Хитлер, нацизмът и Втората световна война никога не са се състояли…
Ако, отвъд всичките условности, вариации и пермутации на реалността у нас, ако в това, което имаме като някакви хора, които заемат разни официални длъжности на публична власт, има поне трима човека с глави и разум на раменете, бива да забележат, че дейността на Костадинов и ‘Възраждане’ е откровен акт на погазване на законността, Конституцията, Наказателния кодекс и базисната човечност в България. И на този опит за римейк на нещо средно между Третия райх и болшевишката революция в Русия трябва да има адекватна реакция. Сега, не след като деградацията обхване всичко.
И да. Само откровен идиот може да мисли, че в една демокрация е позволено всичко…включително да унищожиш демокрацията с демократични средства.
