На 8 декември тази година бе поставен музикален световен рекорд. Почти един милион души от 191 държави по цял свят наблюдаваха на...
Понеделник, 7 декември Пише ми един читател с молба да му сложа автограф на книгата, която си е поръчал. И, ако може,...
Този текст е публикуван през февруари. Реших да го препечатам заради арогантността и нахалството на въпросния литератор. Нека повече хора научат що...
“Където сенките на малките хора станат големи, там слънцето залязва.” Понеделник, 30 ноември Да започнем с интервюто на премиера Борисов...
Обичам те като жена със хиляди чаровни прелести – о, бедна, хубава страна на алчни допотопни челюсти. (Димитър Подвързачов, Родина) Понеделник,...
От няколко години върви интересно интелектуално състезание. Професори и анализатори са в трескава надпревара как и кой ще измисли най-точното и хващащо...
Преди това умря Марадона. Да си представим отново онази 56-та минута от четвъртфинала на световното първенство по футбол в Мексико през 1986...
Квартал „Манастирски ливади“ е опитно поле за урбанистично безумие Корупцията беше водеща тема на продължилите повече от три месеца летни протести и...
Понеделник, 16 ноември Днес цял ден чета коментарите под „Из делниците…“ и се кефя на топлото посрещане. Какво пък, потрудил съм се,...
В политически далечния март 2019 година, може би най-голямата структура за дарения и кампании на демократите, Priorities USA, взима неочаквано решение. Организацията...
Ей, братя и сестри, забравихме се, бе! Две години ще станат, откакто престанахме да си общуваме всяка седмица. Така се случи. В...
Живеем в приказка, разказвана от луд човек. Навън се играе някакво ново представление на „Улицата“, в което като сценарист изглежда да е...
Сайтът reduta.bg се издържа единствено от дарения на своите читатели.
За пореден път отношението на държавата България към бежанците звучи като просташко ехо. Не от вчера в обществото ни се налагат такива крясъци на неприязън. Дори сме готови да приемем, че това махленско отношение към непознати странници, натрапили своята чуждоземност, е част от генетичиния ни еснафлък. Само че властниците в последните 70-80 години имат огромна вина за общото ни отношение към страдащите бегълци, без значение откъде или накъде бягат. По време на соца граничарите биваха награждавани с домашен отпуск като застрелят нещастниците, опитващи се да избягат от кочината. Тоталитарният режим дори създаде собствени бежанци, прогонвайки официално и арогантно хиляди свои сънародници към съседна Турция. Годините след подмяната на социализма със социнизъм прекарахме в строеж на телени огради и закупуване на проходими граничарски джипове – показни акции, не просто лишени от съпричастност, но и без реален смисъл. Кризите с бежанците изискват разработени държавни процедури и бързи, адекватни действия от страна на компетентни органи. От първия миг, в който украинските бежанци се доближиха до границите ни, държавата не беше там. Тези изплашени, набързо събрали живота си хора, влязоха в хаос. Именно за този хаос сега ги обвиняваме. Това не е просто нелогично. Това си е безчовечно.
Радослав Бимбалов